"ЗАЩО ?"

(Уводна статия на списание "Мощ" ("Списание за фашистка мисъл"), орган на пловдивските легионери)

(януари 1933 г.)

Днес при общата икономическа криза, когато наводненият ни от болшевишка литература книжен пазар расте от ден на ден, появява се и "Мощ", за да запълни една вопиюща нужда - нуждата от фашистка просвета за младите последователи на новата вяра на културното човечество - на легионерите. Тази нужда е още по-осезателна, като се има предвид, че идейните врагове на фашизма умишлено компрометират и профанират неговите идеи.

Днес, когато немощ е обладала страната ни, когато настоящето е до висша степен компрометирано, развратено и корумпирано, когато изгледите за бъдещето са много тревожни и страховити, когато националните интереси са обект на партизански опити и попълзновения, когато бъдещето е решително проиграно, а днешната ни интелигенция е в една идейна безпътица - тогаз инстинктът за самосъхранение, принципът на "свещения егоизъм" към нацията кара всекиго да дири разковничето. Ако се вгледаме добре в нашия вътрешен обществен живот, ние ще се потресем от безпринципността, която цари в него.

Ние имаме вече крещящи доказателства, че безначалието и липсата на идейността са пуснали дълбоки корени в партизанските сборища. Погледнете врабчовистите (БЗНС "Врабча 1") - още не могат да се откъснат от влиянието на предателите зад граница и си чупят главите за първенство. Националлибералите теглят нещастната българска политика на хиляди страни и светове. Демократите в явно противоречие с принципите на демокрацията поставят като начало и край на своята програма името на шефа си. Най-сетне, радикалите със своята завоевателна политика изоставиха всякаква партийна програма. Злият гений на несговорчивостта широко броди из родната земя. Неговите смъртоносни стрели поразяват всички достойни начинания. Какво да се прави? Явно е, че по пътя на залъгванията и полумерките повече не може да се върви; стопанските и финансови мероприятия на правителствата, продиктувани единствено от партийните интереси, не вдъхват никакво доверие. Необходим е един решителен замах, един свръхчовешки поглед, една стихийна воля да събере разпръснатите духовни сили на българина и да ги тласне като едно цяло, като една неделима, обща струя за непрестанна работа за благото на нация и държава. Само една такава съсредоточена и здраво спояваща творческите усилия на българина мощ ще бъде в състояние да възкреси разлагащите се, раздробени и взаимно унищожаващи се национални прояви. Само такава напълно централизирана гранитна общобългарска воля ще може да поведе единна вътрешна и външна, стопанска и финансова, чисто народна политика, за да стихнат завинаги обществените раздори. За такава единна национална политика ратува фашизмът и вярва, че съзнателното гражданство ще се проникне от необходимостта за пълно и всестранно обобщаване на разпръснатите обществени сили. За нея ратува и "Мощ". 

С духовна и физическа мощ, с бойкост и енергия, присъщи на младостта ни, "Мощ" ще отстоява смело позициите на творческия и благодатен фашизъм.

Дали ще успее, или не, последна дума остава на читателите.

(Сп. "Мощ", год. I, бр. 1, януари 1933 г., с. 1-2; в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 386-387)