17.06.2011 г.

ВѢРУЮ НА ЛЕГИОНЕРИТѢ




Вѣрваме въ свещената борба на Националнитѣ легиони, въ която Богъ ни призова да възпламенимъ сърдцата си, да укрепимъ дѣсницитѣ си, да просвѣтлимъ умоветѣ си, вдъхновявани отъ подвизитѣ на ония българи презъ вѣковетѣ, които трошаха веригитѣ на робството, събаряха империи и градиха държавното ни могѫщество и националенъ възходъ върху родната земя, опираща на Адрия, Егея, Черно море и Дунава.

Милиони българи днесъ влачатъ веригитѣ на робството.

Въ свободна България има гладни и онеправдани, които отъ ранна утринь до късна вечерь порятъ земята, удрятъ съ чука или скитатъ безъ работа, а немотията изражда семействата имъ. 

Партизанитѣ отъ комуниститѣ до най-дѣснитѣ раздѣлятъ народа и го обезсилватъ.

Международнитѣ тайни и явни сили разколебаватъ националния ни духъ и подготвятъ окончателното ни робство!

Срещу всички, които създаватъ и търпятъ несправедливитѣ и позорни отношения между българитѣ и проиграватъ бѫдещето на нацията, ние възставаме, за да отпочнемъ борба: срещу стария партиенъ свѣтъ и срещу корупцията, срещу чужденцитѣ и българитѣ чорбаджии, които живѣятъ върху плещитѣ на българското селячество, еснафство и работничество.

Въ името на гражданския мир!

Въ името на социалната справедливость за всички, които градятъ материалната ни и духовна култура!

Въ името на националното, политическото, стопанското и културното освобождение на българския народъ!

Въ името на историческия ни националенъ идеалъ!

Да укрепимъ вѣрaта въ водачитѣ ни, да кръстимъ себе си въ борбата, за да бѫде и пребѫде легионното дѣло и българскиятъ народъ, обединенъ около трона на българскитѣ царе, да достигне социалното си и стопанско благоденствие, а България на българитѣ да се изправи въ утрешния день възродена, единна и могѫща!

Боже, помогни ни!

 (датирано по книгата "Нашата борба". Варна, 1938 г., с. 55)