"Моята вяра" (вариант на легионерското верую: 1941 г.)

(В: "Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 451-452)

Всевишният да ми е свидетел.

1. Вярвам в единствения Бог тук долу, на земята, който носи името България, ще го обичам и ще му служа до последния си час.

2. Моята Родина е разположена в едно място, от което може да командва над целия Балкански полуостров. Върху неговото небе блести най-хубавото слънце над плодоносните земи, в недрата на нейните гори и планини се крият неизчерпаеми богатства. Но блестящото слънце, плодоносните земи и неизчерпаеми богатства не дават обилния си плод, не хранят братя българи, защото още не са познати и разработени добре.

3. Все пак и днес съществуващите и произведени блага не са малко и биха могли да нахранят доволно всички мои братя. Но защо те не са справедливо разпределени и в моята родина цари мизерия: в легионерска България няма да има нито един българин гладен, защото ние ще разделим всичките богатства справедливо.

4. Вярвам, че моето положение на работник и творец на материалните и духовни ценности на моя народ ще бъде истински и завинаги облекчено, а общото положение на Родината ми - издигнато на нужната висота, единствено, когато моята легионерска организация, водена от моя водач, обхване и завладее цялата ни страна и измени основно нейния духовен и материален образ.

5. Родих се и израснах в дни, когато родната земя се тресеше от стъпките на враговете, когато робството и позорът бяха хвърлили черната си сянка над снагата на моята Родина. В младото ми сърце проникна като меч плачът на моя народ, горд и могъщ, аз още невръстно дете се заклех да работя и отмъстя и да възвърна предишната му слава и мощ.

6. В благодатния въздух на тази клетва силите ми се развиха и закрепнаха. Израснах в безгранична любов към Отечеството и в омраза към всички негови врагове. Днес вече аз и всички братя българи от моето поколение стъпихме по пътя на борбата. Ние повече не се страхуваме от робството, защото няма да го допуснем. От гигантското чело на народа си ще възстановим старото величие на неговия безсмъртен дух.

7. Този дух е най-старият държавен и народностен дух на Балканите и Европа: Българската армия има в историята си най-славните победи; блясъкът на короната на българските царе е един от най-силните в света.

8. Познавам отлично историята на моя народ и непоколебимо вярвам в справедливостта и светостта на неговата историческа борба. За тържествуващия и победен край на тази борба аз се заклех пред водача.

9. Моята младост и моите сили, моята енергия и моят живот принадлежи на голямото легионно дело. Аз доброволно ги отдадох, защото фанатично вярвам в победата. 

10. България, царят, водачът - това е Светата Троица, в която единствено вярвам, за която живея и в името на която се заклех да участвам и да дам всичко в борбата на легионите, за великото бъдеще на моя народ.

("По сведения от съвременници текстът е вариант на легионерското верую, разпространяван след обединението на България от април 1941 г. (бел. на съставителя))