Устав на Съюза на българските националистически легиони в България

(след 3 и преди 16 април 1932 г.)

ГЛАВА I. ЦЕЛ

Чл. 1. Съюзът на младежките националистически легиони (СМНЛ) е младежка надпартийна родолюбиво-културно-просветна организация със седалище в София и легиони в цяла България, разделени на 4 области, а именно:

- Североизточна със седалище гр. Шумен

- Южна със седалище гр. Пловдив

- Северозападна със седалище гр. Плевен

- Югозападна със седалище гр. София

Чл. 2. СМНЛ има за цел: 

а) да събужда и поддържа национално самосъзнание и гордост у българската младеж;

б) да се бори против всички, които рушат нацията и държавата;

в) да се бори против болшевизма и другите рушителни течения, и

г) да поддържа родните традиции, религиозния морал и насажда у българската младеж онези добродетели, които гарантират добър обществен ред, дисциплина, самопожертвувание, смелост и доблест.

ГЛАВА II. ЧЛЕНОВЕ.   

Чл. 3. Членове на Съюза на младежките националистически легиони могат да бъдат всички български младежи, които възприемат програмните начала на съюза, посочени в неговия устав, които се ползуват с добро име всред обществото и които са готови да служат на делото с нужната енергия.

Чл. 4. Членовете на съюза биват действителни, спомагателни и почетни.

ГЛАВА III. УПРАВЛЕНИЕ. 

Чл. 5. Съюзът се управлява от Централно настоятелство, Висш съюзен съвет и общо събрание, което се свиква всяка година.

Чл. 6. Централното настоятелство се състои от: председател, подпредседател, секретар, касиер и съветник. Централното настоятелство се избира от общото събрание с едногодишен мандат.

Чл. 7. Висшият съюзен съвет се състои от Централното настоятелство и областните организатори, които се назначават от Центр.(алното) н.(астоятелство).

Чл. 8. Общото годишно събрание се състои от: членовете на Централното настоятелство, областните организатори, представителите на легионните настоятелства и от представители на всеки легион по един за петдесет редовни членове. То се свиква по нареждане на Централното настоятелство, което определя мястото и датата му. Свикването му е задължително веднъж в годината.

Чл. 9. Висшият съюзен съвет се свиква по нареждане на Централното настоятелство за обсъждане на въпроси от капитално значение за съюза.

Чл. 10. Централното настоятелство ръководи съюза в духа на устава и съгласно дадените му директиви от общото събрание и Висшия съюзен съвет.

Чл. 11. Легионните председатели се назначават от Централното настоятелство, а те от своя страна назначават останалите членове от легионното настоятелство.

Чл. 12. Финансовата дейност на Централното настоятелство се контролира от Контролната комисия, избирана от общото събрание в тричленен състав с едногодишен мандат.

ГЛАВА IV. СРЕДСТВА. 

Чл. 13. Приходите на съюза са от: 

а) 50% от членския внос на всеки член, която сума легионният председател внася в съюзната каса в края на всеки месец;

б) от случайни постъпления, и

в) от вечеринки, забави, лотарии и пр.

Чл. 14. Всеки легионер плаща 5 лева ежемесечен членски внос, като при записването си плаща и още 5 лева встъпителен внос.

Чл. 15. В края на всяко шестмесечие всеки легионен представител праща до Централното настоятелство финансов отчет на легиона, надлежно одобрен и подписан от всички членове на легионното настоятелство.

ГЛАВА V. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ.    

Чл. 16. Патронният празник е 27 ноември-Денят на българските победи.

Чл. 17. Съюзният печат е кръгъл с надпис околовръст "Съюз на младежките националистически легиони" и в средата с лъв.

Чл. 18. Настоящият устав може да бъде изменен или попълнен само по предварително писмено искане на 2/3 от делегатите на общото събрание до мотивираното предложение на Централното настоятелство.

вярно

при Съюза на младежките национални легиони в България 

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:

(ДА София, ф. 3к, оп. 1, а. е. 336, л. 3. Препис, машинопис и ръкопис; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 384-385)  

     

          

Съюз на българските национални легиони - СБНЛ

Легионерската организация води началото си от младежката група към СБРЗ (Съюз Българска "Родна защита"), обединена около изданието "Прелом". Процесът на формиране преминава през една устройствена фаза (1930-1932 г.), когато се провежда организационна сбирка (по-сетне обявена за първи конгрес на организацията, юли 1930 г.) и се създават Младежки национални легиони (януари 1932 г.). На 3 април 1932 г. се учредява и Съюзът на младежките национални (в някои документи-националистически) легиони (СМНЛ). 

Първоначално формацията дефинира своите задачи като борба с комунистическата идеология (и преди всичко комунистическата пропаганда в училищата) и срещу Ньойския мирен договор. Към 1933 г. в програмните документи и пропагандни материали се появяват постановки за социална справедливост и за промени в политическата система в страната. Много скоро социалната проблематика, тезите за социална справедливост и за защита на националния труд заемат основно място в легионерските документи и пропаганда. Паралелно с това легионерите започват да изразяват стремежа си за изграждане на доминиран от тях политически режим-легионерска България.

Легионерското движение се развива буквално лавинообразно, с изразени центрове-София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, разнообразна местна периодика (вестници и списания) и впечатляваща членска маса (към края на 1933 г. достига към 10 000 членове, към май 1934 г.-между 15 000 и 20 000 души, а според сведения от организацията-над 40 000 членове). Смята се, че в моментите на най-силното си влияние организацията брои близо 50 000 членове.

Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, лозунги и терминология. На третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел.

През март 1935 г. се преименува на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). През втората половина на 30-те години идейни различия и личностни амбиции довеждат до обособяване на фракции и дори до разделянето на легиона на две основни течения със свои водачи (Илия Станев и Иван Дочев). Формално обединение се постига под ръководството на ген. Христо Луков (1942-1943 г.) и на ген. Никола Жеков (1943-1944 г.)

По отношение на режима легионерите се намират в състояние на особена симбиоза, като организацията е разтуряна на няколко пъти и от 1942 г. е поставена под строг полицейски контрол.

По състав организацията е предимно младежка, през първата половина на 30-те години близо 60 % от членската й маса са средношколци и около 30 % студенти, по-късно, в годините на Втората световна война, това съотношение търпи изменение в полза на студенти и извънучилищна младеж, както и ан малка група лица, преминали младежката възраст.

В годините на Втората световна война се радикализира и търпи определено развитие. Проявява изразени симпатии към новия ред-националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима. В нея навлиза група висши офицери, споделящи идеите на радикалната десница.

Ръководители и идеолози на организацията са Иван Дочев, Илия Станев, д-р Димитър Вълчев, Минко Йорданов, Георги Марков, Денчо Стефанов.

Легионерите осъществяват интензивна пропагандна дейност и разнообразна и мащабна издателска активност, основни органи са "Прелом" (вестник-1930-1939 г., списание-1933-1934 г.), "Мощ" (Пловдив, 1933 г.), "Труд и вяра" (1939-1940 г.), "Народен водач" (Плевен, 1940-1941 г.) и др., значително количество циклостилни издания.

Като цяло легионерската организация е най-мощното дясно радикално движение в страната, най-силната младежка политическа формация, основен адепт за изграждане на авторитарен режим по националсоциалистически образец. Тя представлява и най-мощната, реална алтернатива на безпартийния авторитарен режим. Той, от своя страна, включвайки и маневрения потенциал на монарха, полага системно усилия за сдържане на легионерското движение.

(Из Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 381-382)

Учредителен протокол на Съюза на младежките национални легиони в България

(3 април 1932 г.)

Днес, на 3 април 1932 г., свикани по инициатива на наши другари от София, подписаните Иван Дочев от Шумен, Александър Николов, Алекси Ангелов, Любен Костов от София, Васил Мавродиев от Бургас, Денчо Стефанов, Атанас Лалев, Никола Къдрев от Е.(ски) Джумая (Търговище), Атанас Касабов от Кюстендил, Иван Йотов от Пазарджик, Никола Войнов от София, Андрей Стоянов от Оряхово, Борис Банов от Варна, Георги Ефремов от Търново, Ангел Матанов от Габрово, Тома Стоянов от София, Стефан Миланов от Белоградчик, Стефан Стефанов от София, Иван Попов от Варна, Върбан Врагов от Търново, Илия Попов от Враца, Филип Филипов от с. Рила, Петър Вътов от с. Девенци, Н. п. Станчева от Карнобат и Симеон Мутафов от Варна се събрахме в София, за да разгледаме въпроса за основаването на една независима младежка организация за националност и култура, в която да се обедини българската младеж.

След като се изслуша Иван Дочев, Александър Николов и Васил Мавродиев, които изтъкнаха, че съществуването на един младежки съюз може да се осигури само, ако той действува самостоятелно и като се констатира, че има почва във всички градове за образуване на национални младежки организации, се взе с пълно единидушие

РЕШЕНИЕ:

1. Образува се независим чисто младежки Съюз на младежките национални легиони в България със седалище в София и клонове в цяла България.

2. Избират се за временно централно настоятелство Иван Дочев, Александър Николов и Алекси Ангелов, на които се възлага да свикат конгрес в град Русе през следующия месец за оформяне окончателно физиономията на организацията.

3. Всички деятели да употребят времето си през текущия месец за организиране клоновете и привличане в организацията всички младежи с нашите разбирания.

4. Възлага се на централното управление да изработи проектоустав, който да предложи на конгреса в гр. Русе за одобрение, след което да го представи за утвърждаване в МВРНЗ.

    Учредители подписваме: (следват имената на учредителите)

(ДА София, ф. 3к. оп. 1, а. е. 336, л. 4. Оригинал, машинопис и ръкопис. - в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 383)