23.10.2011 г.

Национализъм и социализъм – неразделни елементи на новото политическо съзнание







д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.



Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!

Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувствуваше, че трябва да води борба срещу този буржоазно-капиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.

Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях.  

Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд

Ето как идеята за нацията и тази на социалната правда, опълчени изкуствено една срещу друга от идеалистични държавнотворни стимули, грозяха да станат ферменти на бавното, но сигурно разложение на политическия живот на народите.

Но ето че стана чудо: от кървите и пожарищата на световната война народите излязоха изтерзани и разнебитени, но някак си по-калени и пречистени. Зад разкъсаните буреносни облаци се показа в туко-що разведреното небе  нова дъга с цветовете на социализма и национализма, сплетени в едно! Така както след земетресения нейде в океана се появява нова земя, така изплува над политическия хоризонт след трусовете на световната война  и следвоенните години един нов политически свят: един свят, който преодоля заблужденията, суетните борби и изкуственото раздвоение на миналото и отбеляза грандиозен прелом в политическото мировъзрение и държавното устройство. 

В политическото съзнание на хората завладя мястото идеята за неразривната връзка на доскоро враждуващите начала на социализма и национализма

Те не са и не могат да бъдат две различни и противоположни начала, а се обуславят едно друго и са рожби на една неделима идейна същност: чистият и истинският национализъм, който е призван да бди над целокупния интерес на нацията, не може да бъде майка за едни и мащеха за други родни братя. 

Първият дълг на една национална власт е да създаде с цената на всички жертви възможност и на последния член на нацията да води достойно човешко съществуване, да се почувства зачетен гражданин на държавата. По този начин той би могъл да бъде обладан от висшето чувство на национална чест и достойнство и да допринесе според силите и дарбите си своята част от националното творчество и за величието на Родината. 

Чистият и истински социализъм не бива да бъде класов или съсловен егоизъм и не може светотатствено да къса природната кръвна връзка със собствената нация, а съобразно с един естествен закон трябва да реализира социалния идеал преди всичко в рамките на националното общежитие. 

Идеализмът остава еднакво ядка и звено на социалната и националната идея. В него те намират отново своята грандиозна синтеза, криеща неподозирани възможности за разцвет, благоденствие и държавно-политическа мощ.

И ние можахме да видим това ново политическо съзнание да търси и намира под една или друга форма своята реализация в политическия живот на народите и държавите. Ние станахме съвременници на един знаменателен процес на социалполитическо развитие на някои държави: 

работничеството се отвърна от материалистичния марксизъм и понесе възторженото знаме на националния възход и величие, а трагедиите на буржоазно-капиталистическия свят приеха радикални и революционни ограничения на техните стари, зле разбрани привилегии, станаха в душата си сами работници и закрачиха гордо към изграждането на новата държава наред с работника, издигнат до равноценен член на народната държава. 

Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм  и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми. Две изкуствено отбити една от друга реки, текли много деситилетия в погрешни посоки, намериха отново своето общо русло, за да оплодотворят утрешното благоденствие на народите. Пред нашите очи се разиграва така един от най-интересните и епохални феномени в историческото развитие на народите.

Време е вече и у нас, в България, да се спори по-малко доктринерски за формата или външните белези на очакваната нова държава, да се покаже повече разбиране за същността на тази величава синтеза, която може да намери своята реализация съобразно с индивидуалните особености на народа в различна форма: демокрация или диктатура, социализъм или индивидуализъм – това не са вече дилеми, а лозунг, изпреварени от времето и лишени от съдържание! Да се спори схоластически за тях, значи да сме проспали епохалните времена на съвременното политическо развитие.  

Единственото важно е да внедрим дълбоко в душите и сърцата си идеала на това ново политическо съзнание и да станем идеалисти в служба на нацията и социалните повели. Всичко друго е въпрос на подробности и то ще дойде тогава, рано или късно, от само себе си.

Ето как онова, което изкълчените форми на доктрината и заблужденията на политическата действителност в миналото ни караха да виждаме като несъвместимо противоречие в мирогледа и личността на нашия велик възрожденец Ботев, се слива в едно хармонично тяло, което прави творчеството, делото и саможертвата му и разбираеми и естествени.

Ние, Българите, трябва да бъдем горди, че в образа и делото на Ботев и плеядата други идеалисти от епохата на Възраждането сме дали на света предтечите на новия политически идеал. 

Всички те, като пламенни и искрени националисти не можеха да не бъдат социалисти и обратното – в истинска идеалистична служба на социалния идеал и международната правда, те не можеха да нямат пред очи преди всичко собствения народ, като неделима общност и свещена социална задача.

Нека прочее се отдадем всецяло и искрено на този нов политически идеал, завещан нам още от епохата на нашето Възраждане!


14.07.2011 г.

Клетва на легионеритѣ:






Богъ и България, единство въ двойна плъть!

Богъ и България на клетва ни зоватъ

и тая клетва ний предъ кръста да дадемe-

за нея да живѣймъ, за нея да умремe!

(Всѫщность откѫсъ отъ Пета часть ("Въ черква") на "Кървава пѣсень" отъ Пенчо Славейковъ)





1.07.2011 г.

Програма на С.М.Н.Л.


ПРОГРАМАТА

на Съюза на Младежкитѣ Национални Легиони,
приета на конгреса въ В. Търново презъ априлъ 1933 г.



С.М.Н.Л се бори за:

1) Постигане завeтнитѣ идеали на нашитѣ дѣди, чрeзъ осѫществяването на националното единство (духовно и материално) и обединението на всички българи и български земи въ една единна държава подъ скиптъра на българскитѣ царе.

2) Насаждане чувството на любовь къмъ народа и отечеството срѣдъ българската младежь и издигането имъ като идеалъ надъ идеалитѣ.

3) Насаждане религията на нашитѣ дѣди срѣдъ българската младежь и предпазването й отъ всѣкакви попълзновения, уронващи нейния престижь и застрашаващи нейната цѣлость.

4) Унищожаването на Ньойския диктатъ, международнитѣ неправди и хищническата експлоатация надъ победенитѣ народи.

5) За въвеждането на наборна армия, въорѫжаването на Българската държава, базиращо се на нейното законно право за самозапазване и за постигане на националнитѣ идеали.

6) Възпитаване на българската младежь въ духа на славнитѣ традиции на нашето героично минало и даване бойно възпитание и подготовка на подрастващото поколѣние.

7) Изгонване на всички държавни служители (учители и чиновници), които седейки на държавната трапеза подравятъ нейнитѣ здрави основи, убиватъ националния духъ на българина и развращаватъ младежьта.

8) Премахване учебния баласть. Реорганизиране на българското училище, за да отговаря на изискванията на новото време и превръщането му въ разсадникъ на здрави и солидни познания, национално възпитание и българска култура.

9) Материална издръжка за усъвършенствуване отъ страна на държавата на всички способни и даровити български чада – гордость на българското племе.

10) Жреци на българскитѣ културни и просвѣтни институти могатъ да бѫдатъ само тѣзи, които сѫ родени българи.

11) Изграждане на българската култура, ограничаваща безразборното и нецелесъобразно копиране на чуждото.

12) Разтурването и забраняването на всички тайни и явни организации и групировки, целящи убиването на българския националенъ духъ и традиции и насаждането на интернационални идеи.

13) Забраняване на всѣкаква литература, целяща разрушаването на моралнитѣ устои и семейни добродетели на българския народъ.

14) Регламентация на печата, за да служи на добре разбранитѣ държавни и национални интереси.
 Българскиятъ печатъ да се списва и рѫководи само отъ български журналисти.


Въ политическия и общественъ животъ:

15) Преустройство на демократично-буржоазния парламентъ, самоотрекълъ се чрезъ действията си и превръщането му въ компетентенъ представитель на съсловията.

16) Народното представителство само за роденитѣ българи.

17) Премахване на всички излишни институции въ държавната машина и приспособяването й къмъ изискванията на новитѣ условия на живота.

18) Отговорность, дисциплина и йерархия всрѣдъ носителитѣ на държавната власть.
 Стабилизирано, компетентно и безпартийно чиновничество.

19) Премахване на изборнитѣ самоуправителни тѣла и прехвърлянето на функциитѣ имъ върху компетентно съвещателни органи, посочени отъ синдикатитѣ на респективнитѣ съсловия.

20) Изгонване на всички чужденци, които отнематъ хлѣба на българина – работникъ, занаятчия, чиновникъ и работодатель. Българското поданство само за тия, въ чиито жили тече българска кръвь.

21) Ние се боримъ за миръ между съсловията, социална правда и класово сътрудничество, които могатъ да се постигнатъ само чрезъ:


А. Ефикасна защита на земледѣлския стопанинъ:

а) Създаване на стопански планъ и неговото системно и неотклонно прилагане на дѣло.

б) Урегулиране отношенията между ценитѣ на земедѣлскитѣ индустриални произведения.

в) Освобождаването на селянина отъ лихварското робство – евтинъ и дългосроченъ кредитъ за селския стопанинъ.

г) Премахване на поземленото облагане и въвеждането на патентното такова.

д) Културно повдигане на българското село.


Б. Защита на българския трудъ.

а) Създаване на чисто професионални работнически синдикати.

б) Създаване на колективни договори за труда. Урегулирване продължителностьта на работния день. Справедливи работнически заплати, отговарящи на изискванията на скромния работнически животъ и съобразно възможноститѣ на предприятията.

в) Участие на работницитѣ като съвещателенъ органъ въ рѫководството на предприятията и участието имъ въ печалбитѣ на сѫщитѣ.

г) Образуване фондъ “ Работнически пенсии ”.

д) Създаване института “ за оползотворяване на извънработното време ”, целящъ културното, духовно и физическо повдигане на работника.

е) Забрана на стачкитѣ.


В. Премахването на паразитната индустрия и основната ревизия на закона за насърдчение на мѣстната индустрия:

а) Създаване на индустрии за преработка на първичнитѣ материали, добивани отъ българското селско стопанство.

б) Забрана на картелитѣ.

в) Защита на българската индустрия отъ експлоататорскитѣ попълзновения на спекулативния банкерски капиталъ.

г) Ограничение на индустриалнитѣ предприятия на чужденцитѣ.

д) Забрана на локаутитѣ.


Г. Реорганизация на банковото дѣло.

а) Безпощадна борба срещу лихварството.

б) Забрана на всички чужди банкови институти.

в) Одържавяване на кредитното и банково дѣло.

г) Образуване фондъ отъ годишнитѣ печалби на банковитѣ институти за “ Стопанско повдигане на България ”.


Д. Защита на кооперативното дѣло.

а) Безрезервна защита на кооперативното дѣло и подкрепа на истинскитѣ кооперативни движения.

б) Борба срещу спекулантитѣ съ кооперативнитѣ принципи.



17.06.2011 г.

ВѢРУЮ НА ЛЕГИОНЕРИТѢ




Вѣрваме въ свещената борба на Националнитѣ легиони, въ която Богъ ни призова да възпламенимъ сърдцата си, да укрепимъ дѣсницитѣ си, да просвѣтлимъ умоветѣ си, вдъхновявани отъ подвизитѣ на ония българи презъ вѣковетѣ, които трошаха веригитѣ на робството, събаряха империи и градиха държавното ни могѫщество и националенъ възходъ върху родната земя, опираща на Адрия, Егея, Черно море и Дунава.

Милиони българи днесъ влачатъ веригитѣ на робството.

Въ свободна България има гладни и онеправдани, които отъ ранна утринь до късна вечерь порятъ земята, удрятъ съ чука или скитатъ безъ работа, а немотията изражда семействата имъ. 

Партизанитѣ отъ комуниститѣ до най-дѣснитѣ раздѣлятъ народа и го обезсилватъ.

Международнитѣ тайни и явни сили разколебаватъ националния ни духъ и подготвятъ окончателното ни робство!

Срещу всички, които създаватъ и търпятъ несправедливитѣ и позорни отношения между българитѣ и проиграватъ бѫдещето на нацията, ние възставаме, за да отпочнемъ борба: срещу стария партиенъ свѣтъ и срещу корупцията, срещу чужденцитѣ и българитѣ чорбаджии, които живѣятъ върху плещитѣ на българското селячество, еснафство и работничество.

Въ името на гражданския мир!

Въ името на социалната справедливость за всички, които градятъ материалната ни и духовна култура!

Въ името на националното, политическото, стопанското и културното освобождение на българския народъ!

Въ името на историческия ни националенъ идеалъ!

Да укрепимъ вѣрaта въ водачитѣ ни, да кръстимъ себе си въ борбата, за да бѫде и пребѫде легионното дѣло и българскиятъ народъ, обединенъ около трона на българскитѣ царе, да достигне социалното си и стопанско благоденствие, а България на българитѣ да се изправи въ утрешния день възродена, единна и могѫща!

Боже, помогни ни!

 (датирано по книгата "Нашата борба". Варна, 1938 г., с. 55)