8.04.2013 г.

4) Из "Легионерството", Д. Марков - "Идейно-програмни начала"






(Марков, Д. - "Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба (политико-исторически обзор)". С., 1999 г., с. 37-44)


Младежката организация на легионерите не бе последователка на никоя философска система, която разните “поправачи на света” от два и половина века са предлагали на човечеството с претенцията, че само да им се даде власт и ще построят рай на земята. Известно е, какви “раища” бяха построени чрез приложението на различните философски, социални и икономически теории на обществено-ремонтната схоластика. За щастие, хилядолетието, чийто край настъпва след броени месеци, завършва с пълното развенчаване и отхвърляне на идеологическия догматизъм във всичките му модификации и разцветки.

Идеологията на легионерството бе пределно проста: постигане на възрожденския идеал – свобода и благополучие на целокупния ни народ в пределите на общото ни Отечество – единна държавност. От тук в чисто прагматичен план следваха естествено отговори на въпросите: за какво са легионерите и срещу какво?

Идеал над идеалите е любовта към народа и Отечеството. Онзи, който замества този идеал с някакъв интернационален идол – философски, идеен, класов и какъвто и да е друг, е наш противник, защото е противник на естествените стремежи и въжделения на народната общност. Това  е нашият национализъм; позицията ни срещу “мирните договори”, специално Ньойския, които разпокъсаха Отечеството и оставиха под чуждо иго значителна част от народа ни; позиция   срещу нашите връстници – ремсисти и срещу комунизма въобще, които отричаха естественото чувство за национална принадлежност и на негово място се стремяха да утвърдят върховенството на работническата класа и на челния й отряд – комунистическата партия в общочовешката ценностна система.

В инструкции на Главното водачество до легионните секции / запазени са в полицейските архиви по това време/ се дава указание “да се избягват теоретични спорове с ремсистите, а да се сочат реалните резултати в Германия  и Италия, постигнати от националните движения в тия страни срещу  плачевното състояние, до което болшевишкият интернационализъм е докарал Русия, въпреки неограничените й богатства.”

Ясно е, че национализмът в идейно-програмната позиция на легионерството е, който ни правеше безкомпромисни противници на РМС-а и ни тласкаше в непрекъснато противоборство в училищните кръжоци, многобройните дружества и при всички обществени прояви – събрания, празнични и траурни чествания и други подобни.
Идеята за единна национална държавност намери уставно утвърждение и в приемането за патронен празник на съюза трети март – деня, я който завърши  освободителната Руско-турска война с подписването на Сан-Стефанския договор. Погрешно в комунистическата историография / Желязко Колев – “Съюз на Българските Национални Легиони”, с.17/ за патронен празник на СБНЛ е посочен 27 XI., “ден на българските победи”. Такъв по това време е вече шести май – Гергьовден. А 27 ноември е денят на Ньойския диктат, на който ден наистина легионерите излизаха, но не за празненства, а на протестни манифестации, въпреки крутите полицейски мерки срещу тях.

Любовта към народа като втори равностоен момент в легионерската идеология е отразена в редица програмни постановки, които представят загрижеността на легионерите за чедата на своя народ, които се нуждаят от подкрепа и защита. Тази част от легионерската програма, която е представена в обобщения идеен лозунг “социално справедлива България”, е клеймена от нашите противници включително до наши дни

 / Николай Поппетров в “Исторически преглед” № 6, 1991 г./ като “силна социална демагогия, целяща проникване в най-широки обществени среди”.

Онзи, който по такъв начин оценява програмата на СМНЛ, би трябвало да отговори на въпроса: Кой и по какъв начин успя да научи двадесетгодишните, авторите на тази програма, на подобна перфидна демагогия? Онзи обаче, който е минал през школата на българския национализъм между двете войни, знае, че той не би бил възможен, още по-малко действен, ако в идейните си начала не включваше радикални социални постановки. В семинарите, които членът на Главното водачество Минчо Йорданов провеждаше / в нелегална обстановка/ с легионите в страната /1935-36 г./, когато представяше критиката на капиталистическата икономика и обществен ред в първата част на новата  Програма на СБНЛ, завършваше с думите: “До тук ние сме с марксистите, с ремсистите!”. За тая си дейност Минчо Йорданов имаше честта да бъде обявен за “идеолог на легионерската демагогия”. Ще приведем откъси от “Веруюто на легионерите”, което имаше валидността на клетвено обещание при приемане на нови членове в секционните организации:




Вѣрую на легионеритѣ

Вѣрваме въ свещената борба на Националнитѣ легиони, въ която Богъ ни призова да възпламенимъ сърдцата си, да укрепимъ дѣсницитѣ си, да просвѣтлимъ умоветѣ си, вдъхновявани отъ подвизитѣ на ония българи презъ вѣковетѣ, които трошаха веригитѣ на робството, събаряха империи и градиха държавното ни могѫщество и националенъ възходъ върху родната земя, опираща на Адрия, Егея, Черно море и Дунава.

Милиони българи днесъ влачатъ веригитѣ на робството.

Въ свободна България има гладни и онеправдани, които отъ ранна утринъ до късна вечерь порятъ земята, удрятъ съ чука или скитатъ безъ работа, а немотията изражда семействата имъ. 

Партизанитѣ отъ комуниститѣ до най-дѣснитѣ раздѣлятъ народа и го обезсилватъ.

Международнитѣ тайни и явни сили разколебаватъ националния ни духъ и подготвятъ окончателното ни робство!

Срещу всички, които създаватъ и търпятъ несправедливитѣ и позорни отношения между българитѣ и проиграватъ бѫдещето на нацията, ние възставаме, за да отпочнемъ борба: срещу стария партиенъ свѣтъ и срещу корупцията, срещу чужденцитѣ и българитѣ чорбаджии, които живѣятъ върху плещитѣ на българското селячество, еснафство и работничество.

Въ името на гражданския мир!

Въ името на социалната справедливость за всички, които градятъ материалната ни и духовна култура!

Въ името на националното, политическото, стопанското и културното освобождение на българския народъ!

Въ името на историческия ни националенъ идеалъ!

Да укрепимъ вѣрaта въ водачитѣ ни, да кръстимъ себе си въ борбата, за да бѫде и пребѫде легионното дѣло и българскиятъ народъ, обединенъ около трона на българскитѣ царе, да достигне социалното си и стопанско благоденствие, а България на българитѣ да се изправи въ утрешния день възродена, единна и могѫща!

Боже, помогни ни!




Може би ще бъде въведено в употреба и понятие “клетвена демагогия”, но то не ще бъде в съгласие с истината.

В първите години от основаването на СМНЛ полагането на клетва при приемането на нови членове е било обичайно. За съжаление, в полицейските архиви попаднах само на два клетвени листа (архив Ф № 6 ОП  №  4 АЕ 1345, с.10 и след.), но и те хвърлят светлина по въпроса, какви са били младежите, чийто политически избор е бил СМНЛ. Единият лист съдържа 20 имена, от които по двама техници, шивачи и ученици, един обущар, един музикант и 12 безработни. И в другия списък половината от новоприетите легионери са безработни младежи, а останалите – шивачи, работници, електроженист, шлосер, тапицер, бръснар, обущар; двама са посочени като търговци.

Добросъвестната оценка на фактите и документите от това време би трябвало да дойде до заключението, че социалната програма на легионерите не е била демагогия, а искрено изповядвана част от националистическата идеология и вяра. Наистина, противоестествено би било да си на 20 години, да изповядваш чувството на принадлежност, любов и дълг към своя народ, а същевременно да си безучастен към съдбата на сънародниците си, които имат най-голяма нужда от тия твои чувства.
           
При съпоставката фашизъм – легионерство, не може да не бъде засегнат и проблемът расизъм-антисемитизъм. Всички опити на противниците ни да открият расистки и антисемитски моменти в идейните и програмни документи на легионерската организация, както и в изданията на Централното й ръководство / Главно водачество/, са претърпели неуспех, защото такива просто няма. Наистина, в т.10 и т.12 на програмата на СМНЛ, разглеждана под лупата на предубеждението, могат да се открият наченки на подобни идеи. Ще цитирам тези текстове отново: т.10: “Народното представителство само за родените българи”. т.12: “Изгонване на всички чужденци, които отнемат хляба на българина – работник, занаятчия, чиновник и работодател. Българско поданство само за тия, в чиито жили тече българска кръв.” За непредубедения човек е очевидно, че тези програмни текстове отразяват не расово или народностно високомерие, а загриженост /може би прекомерна/  за собствения народ. Не бива да се пренебрегва момента, когато се изготвя тази програма – 1932 година. Още бушува голямата криза в страната и в света; още тегне бремето на икономическия и репарационен гнет, наложен с “договорите” на победителите; още се шири грозна безработица; едва-що е започнало уреждане съдбата за хиляди бежанци от останалите под чужда власт български земи. В такъв период грижата на националиста е преди всичко за своя сънародник. Нека това е вината на легиона!
           
Но антисемитизъм няма. Под каквато и лупа да се разглежда, няма! И това е съвсем естествено. Защото у нас почва за антисемитизъм няма., Тази част от нашия народ, която принадлежи и към еврейския по произход и религия, бе напълно интегрирана във всички слоеве и класи на обществото: от бедняците – дребни занаятчии и вехтошари, до големите фабриканти и търговци, както и хора на духовната, интелектуална дейност. Наши сънародници- евреи участваха доблестно във войните, които България води за постигане на народния идеал; не малък брой от тях като офицери. Семейството на евреина от българската армия- полковник Таджер даде жертви в атентата на Света Неделя. Българското еврейство е делило съдбата на своя, български народ в добри дни и в беда; никакво основание легионът не е имал, за да копира идейно-програмни формулировки от други, извънгранични теории и движения.
           
Истина е обаче, че на места, особено по време на войната, когато еврейският народ навред по света беше във война против Хитлерова Германия, докато легионерите поддържаха съюза с Германия / защото от там дойде пречупването на веригите от Ньой/, в някои местни легионерски издания / Русе, Ботевград, Кюстендил и другаде/ са публикувани и статии с противоеврейско съдържание. Това не може да бъде оспорвано, защото е истина. Но истина е също и това, че нито едно легионно ръководство, в нито един основен документ не е застъпвало противоеврейски постановки и действия. Така стои въпросът  с антисемитизма на легионерството.
           
Ще се спрем на отношението фашизъм - легионерство и във връзка с проблема за властта. Съгласно философските, социологически и политически определения, фашизмът безусловно предполага фашистка партия, чиято основан програмна задача е по един или друг начин да завладее държавната власт, след което да установи еднопартийно управление от тоталитарен тип, което да осъществи “месианските” идеи на носителката им – фашистка партия.
           
Никъде в идейно-програмните документи не е поставян въпросът за поемане на властта от Съюза. Обществените проблеми се третират в смисъл, какво  трябва да бъде осъществено, но не и коя институция, коя власт и по какъв начин ще го осъществи. Легионерите се подготвят да поставят исканията си към ония, които управляват държавата, но не и да се домогват до властта, за да осъществят сами тези искания. Единственото програмно изразено отношение към властта и то към законодателната, парламента, е формулирано в точка 9: “Преустройство на демократично-буржоазния парламент, самоотрекъл се чрез действията си и превръщането му в компетентен представител на съсловията”. То е и главното основание да се приписва на легионерите фашиста идеология. Интересно е, защо не им се приписва идеологията Александър Стамболийски и БЗНС, където принципът на тази замяна е представена много по-достъпно и подробно /Сравни с 12-13/.









Няма коментари:

Публикуване на коментар