Съюз на българските национални легиони - СБНЛ

Легионерската организация води началото си от младежката група към СБРЗ (Съюз Българска "Родна защита"), обединена около изданието "Прелом". Процесът на формиране преминава през една устройствена фаза (1930-1932 г.), когато се провежда организационна сбирка (по-сетне обявена за първи конгрес на организацията, юли 1930 г.) и се създават Младежки национални легиони (януари 1932 г.). На 3 април 1932 г. се учредява и Съюзът на младежките национални (в някои документи-националистически) легиони (СМНЛ). 

Първоначално формацията дефинира своите задачи като борба с комунистическата идеология (и преди всичко комунистическата пропаганда в училищата) и срещу Ньойския мирен договор. Към 1933 г. в програмните документи и пропагандни материали се появяват постановки за социална справедливост и за промени в политическата система в страната. Много скоро социалната проблематика, тезите за социална справедливост и за защита на националния труд заемат основно място в легионерските документи и пропаганда. Паралелно с това легионерите започват да изразяват стремежа си за изграждане на доминиран от тях политически режим-легионерска България.

Легионерското движение се развива буквално лавинообразно, с изразени центрове-София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, разнообразна местна периодика (вестници и списания) и впечатляваща членска маса (към края на 1933 г. достига към 10 000 членове, към май 1934 г.-между 15 000 и 20 000 души, а според сведения от организацията-над 40 000 членове). Смята се, че в моментите на най-силното си влияние организацията брои близо 50 000 членове.

Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, лозунги и терминология. На третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел.

През март 1935 г. се преименува на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). През втората половина на 30-те години идейни различия и личностни амбиции довеждат до обособяване на фракции и дори до разделянето на легиона на две основни течения със свои водачи (Илия Станев и Иван Дочев). Формално обединение се постига под ръководството на ген. Христо Луков (1942-1943 г.) и на ген. Никола Жеков (1943-1944 г.)

По отношение на режима легионерите се намират в състояние на особена симбиоза, като организацията е разтуряна на няколко пъти и от 1942 г. е поставена под строг полицейски контрол.

По състав организацията е предимно младежка, през първата половина на 30-те години близо 60 % от членската й маса са средношколци и около 30 % студенти, по-късно, в годините на Втората световна война, това съотношение търпи изменение в полза на студенти и извънучилищна младеж, както и ан малка група лица, преминали младежката възраст.

В годините на Втората световна война се радикализира и търпи определено развитие. Проявява изразени симпатии към новия ред-националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима. В нея навлиза група висши офицери, споделящи идеите на радикалната десница.

Ръководители и идеолози на организацията са Иван Дочев, Илия Станев, д-р Димитър Вълчев, Минко Йорданов, Георги Марков, Денчо Стефанов.

Легионерите осъществяват интензивна пропагандна дейност и разнообразна и мащабна издателска активност, основни органи са "Прелом" (вестник-1930-1939 г., списание-1933-1934 г.), "Мощ" (Пловдив, 1933 г.), "Труд и вяра" (1939-1940 г.), "Народен водач" (Плевен, 1940-1941 г.) и др., значително количество циклостилни издания.

Като цяло легионерската организация е най-мощното дясно радикално движение в страната, най-силната младежка политическа формация, основен адепт за изграждане на авторитарен режим по националсоциалистически образец. Тя представлява и най-мощната, реална алтернатива на безпартийния авторитарен режим. Той, от своя страна, включвайки и маневрения потенциал на монарха, полага системно усилия за сдържане на легионерското движение.

(Из Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 381-382)