1.07.2011 г.

Програма на С.М.Н.Л.


ПРОГРАМАТА

на Съюза на Младежкитѣ Национални Легиони,
приета на конгреса въ В. Търново презъ априлъ 1933 г.



С.М.Н.Л се бори за:

1) Постигане завeтнитѣ идеали на нашитѣ дѣди, чрeзъ осѫществяването на националното единство (духовно и материално) и обединението на всички българи и български земи въ една единна държава подъ скиптъра на българскитѣ царе.

2) Насаждане чувството на любовь къмъ народа и отечеството срѣдъ българската младежь и издигането имъ като идеалъ надъ идеалитѣ.

3) Насаждане религията на нашитѣ дѣди срѣдъ българската младежь и предпазването й отъ всѣкакви попълзновения, уронващи нейния престижь и застрашаващи нейната цѣлость.

4) Унищожаването на Ньойския диктатъ, международнитѣ неправди и хищническата експлоатация надъ победенитѣ народи.

5) За въвеждането на наборна армия, въорѫжаването на Българската държава, базиращо се на нейното законно право за самозапазване и за постигане на националнитѣ идеали.

6) Възпитаване на българската младежь въ духа на славнитѣ традиции на нашето героично минало и даване бойно възпитание и подготовка на подрастващото поколѣние.

7) Изгонване на всички държавни служители (учители и чиновници), които седейки на държавната трапеза подравятъ нейнитѣ здрави основи, убиватъ националния духъ на българина и развращаватъ младежьта.

8) Премахване учебния баласть. Реорганизиране на българското училище, за да отговаря на изискванията на новото време и превръщането му въ разсадникъ на здрави и солидни познания, национално възпитание и българска култура.

9) Материална издръжка за усъвършенствуване отъ страна на държавата на всички способни и даровити български чада – гордость на българското племе.

10) Жреци на българскитѣ културни и просвѣтни институти могатъ да бѫдатъ само тѣзи, които сѫ родени българи.

11) Изграждане на българската култура, ограничаваща безразборното и нецелесъобразно копиране на чуждото.

12) Разтурването и забраняването на всички тайни и явни организации и групировки, целящи убиването на българския националенъ духъ и традиции и насаждането на интернационални идеи.

13) Забраняване на всѣкаква литература, целяща разрушаването на моралнитѣ устои и семейни добродетели на българския народъ.

14) Регламентация на печата, за да служи на добре разбранитѣ държавни и национални интереси.
 Българскиятъ печатъ да се списва и рѫководи само отъ български журналисти.


Въ политическия и общественъ животъ:

15) Преустройство на демократично-буржоазния парламентъ, самоотрекълъ се чрезъ действията си и превръщането му въ компетентенъ представитель на съсловията.

16) Народното представителство само за роденитѣ българи.

17) Премахване на всички излишни институции въ държавната машина и приспособяването й къмъ изискванията на новитѣ условия на живота.

18) Отговорность, дисциплина и йерархия всрѣдъ носителитѣ на държавната власть.
 Стабилизирано, компетентно и безпартийно чиновничество.

19) Премахване на изборнитѣ самоуправителни тѣла и прехвърлянето на функциитѣ имъ върху компетентно съвещателни органи, посочени отъ синдикатитѣ на респективнитѣ съсловия.

20) Изгонване на всички чужденци, които отнематъ хлѣба на българина – работникъ, занаятчия, чиновникъ и работодатель. Българското поданство само за тия, въ чиито жили тече българска кръвь.

21) Ние се боримъ за миръ между съсловията, социална правда и класово сътрудничество, които могатъ да се постигнатъ само чрезъ:


А. Ефикасна защита на земледѣлския стопанинъ:

а) Създаване на стопански планъ и неговото системно и неотклонно прилагане на дѣло.

б) Урегулиране отношенията между ценитѣ на земедѣлскитѣ индустриални произведения.

в) Освобождаването на селянина отъ лихварското робство – евтинъ и дългосроченъ кредитъ за селския стопанинъ.

г) Премахване на поземленото облагане и въвеждането на патентното такова.

д) Културно повдигане на българското село.


Б. Защита на българския трудъ.

а) Създаване на чисто професионални работнически синдикати.

б) Създаване на колективни договори за труда. Урегулирване продължителностьта на работния день. Справедливи работнически заплати, отговарящи на изискванията на скромния работнически животъ и съобразно възможноститѣ на предприятията.

в) Участие на работницитѣ като съвещателенъ органъ въ рѫководството на предприятията и участието имъ въ печалбитѣ на сѫщитѣ.

г) Образуване фондъ “ Работнически пенсии ”.

д) Създаване института “ за оползотворяване на извънработното време ”, целящъ културното, духовно и физическо повдигане на работника.

е) Забрана на стачкитѣ.


В. Премахването на паразитната индустрия и основната ревизия на закона за насърдчение на мѣстната индустрия:

а) Създаване на индустрии за преработка на първичнитѣ материали, добивани отъ българското селско стопанство.

б) Забрана на картелитѣ.

в) Защита на българската индустрия отъ експлоататорскитѣ попълзновения на спекулативния банкерски капиталъ.

г) Ограничение на индустриалнитѣ предприятия на чужденцитѣ.

д) Забрана на локаутитѣ.


Г. Реорганизация на банковото дѣло.

а) Безпощадна борба срещу лихварството.

б) Забрана на всички чужди банкови институти.

в) Одържавяване на кредитното и банково дѣло.

г) Образуване фондъ отъ годишнитѣ печалби на банковитѣ институти за “ Стопанско повдигане на България ”.


Д. Защита на кооперативното дѣло.

а) Безрезервна защита на кооперативното дѣло и подкрепа на истинскитѣ кооперативни движения.

б) Борба срещу спекулантитѣ съ кооперативнитѣ принципи.



Няма коментари:

Публикуване на коментар